На 14 март рожден ден има Петър Берон
Петър Кирилов Берон е български зоолог и биоспелеолог, откривател на над 700 пещери и изобретател на нови скотски типове. Директор на Националния природонаучен музей при Българска академия на науките от декември 1993 до 11 юли 2005 година Председател на Българската федерация по спелеология от 1985 година Народен представител в VII велико национално събрание и XL национално заседание, заместник-председател на XL национално заседание На Президентските избори в България през 1992 е претендент за вицепрезидент, а през 2001 и 2006 г. е претендент за президент.
Роден е на 14 март 1940 г. в София. През 1963 година приключва биология в Биолого-геолого-географския факултет на СУ „ Св. Климент Охридски “.
От 1963 г. до 1969 г. работи като биолог в Института по зоология към Българска академия на науките. През 1967 година специализира биоспелеология във Франция, а през 1970 г. паразитология в Прага[1]. От 1969 година до 1978 г. е научен сътрудник в Института по зоология при Българска академия на науките. Доктор по зоология е от 1975 г. През 1978 година е определен за доцент в същия институт и завеждащ секция „ Зоология “ в Националния природонаучен музей при Българска академия на науките.[2]
Ръководител и участник в доста експедиции и независими пътувания допълнително от 80 страни в Европа, Азия, Африка, Северна и Южна Америка, Нова Гвинея. Изкачва голям брой върхове в Андите, Хималаите, Алпите, Килиманджаро, Камерун, както и в планините в Турция и Иран. През 1967 година посещава островите Сицилия и Крит, написа книга за пещерната фауна на остров Корсика. Участва в спускането в една от най-дълбоките пропасти в света – Берже във Франция през 1969 година През 1971 година пътува с мотоциклет из Турция, а през 1972 година прави обиколка на Турция, Иран, Ирак, Сирия и Ливан. В 1974 година пътува с мотоциклет из Гърция и посещава пещери на остров Крит. През 1975 година взе участие в Британска спелеологична експедиция в Нова Гвинея и в Англия.
В продължение на 3 години (1976 – 1979 г.) работи като шеф на резервати в щата Плато Нигерия. Пътува из Камерун, Бенин, Того, Екваториална Гвинея, Заир – плава 1700 km по река Конго, Сенегал и Египет. През 1979 година посещава Бразилия, Перу и Боливия. В 1980 година пътува из остров Сардиния и Федерална република Германия. През 1981 година е началник на спелеологична експедиция в Куба, пътува в Непал и Ладак. В 1982 година посещава Куба, Мексико, Южна Корея и Гърция. Ръководител е на българска експедиция в Мозамбик, Зимбабве, Замбия и Танзания през 1983 година Прави и изследвания в Гърция. През 1984 година е теоретичен началник на експедиция в Непал, Бирма, Тайланд, Индия и Шри Ланка. Участва в IX международен конгрес по спелеология в Испания през 1985 година Прави изследвания в Афганистан. През 1987 година е командирован в Китай и КНДР, прави проучвания на гръцки острови и взе участие в експедицията „ Ама Даблам “ в Непал.
От 1993 до 2005 година е шеф на Националния природонаучен музей при Българска академия на науките. Преподава зоогеография в Биологическия факултет на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ и акарология в Пловдивския университет „ Паисий Хилендарски “.
Д-р Петър Берон е изявен публичен активист в България и в международен мащаб.
От 1990 година е заместник-председател на Български туристически съюз.
От 1985 година е ръководител на Българската федерация по спелеология.
Участва в управлението на голям брой интернационалните организации.
Изследванията на ст.н.с. доктор Петър Берон са най-често ориентирани към пещерната фауна, фауната (предимно акари) на високите планини в света, към прилепите и техните ектопаразити, към историята на зоологията. П. Берон употребява съветски, британски и френски език. Автор е на огромен брой научни и публицистични писания.
Роден е на 14 март 1940 г. в София. През 1963 година приключва биология в Биолого-геолого-географския факултет на СУ „ Св. Климент Охридски “.
От 1963 г. до 1969 г. работи като биолог в Института по зоология към Българска академия на науките. През 1967 година специализира биоспелеология във Франция, а през 1970 г. паразитология в Прага[1]. От 1969 година до 1978 г. е научен сътрудник в Института по зоология при Българска академия на науките. Доктор по зоология е от 1975 г. През 1978 година е определен за доцент в същия институт и завеждащ секция „ Зоология “ в Националния природонаучен музей при Българска академия на науките.[2]
Ръководител и участник в доста експедиции и независими пътувания допълнително от 80 страни в Европа, Азия, Африка, Северна и Южна Америка, Нова Гвинея. Изкачва голям брой върхове в Андите, Хималаите, Алпите, Килиманджаро, Камерун, както и в планините в Турция и Иран. През 1967 година посещава островите Сицилия и Крит, написа книга за пещерната фауна на остров Корсика. Участва в спускането в една от най-дълбоките пропасти в света – Берже във Франция през 1969 година През 1971 година пътува с мотоциклет из Турция, а през 1972 година прави обиколка на Турция, Иран, Ирак, Сирия и Ливан. В 1974 година пътува с мотоциклет из Гърция и посещава пещери на остров Крит. През 1975 година взе участие в Британска спелеологична експедиция в Нова Гвинея и в Англия.
В продължение на 3 години (1976 – 1979 г.) работи като шеф на резервати в щата Плато Нигерия. Пътува из Камерун, Бенин, Того, Екваториална Гвинея, Заир – плава 1700 km по река Конго, Сенегал и Египет. През 1979 година посещава Бразилия, Перу и Боливия. В 1980 година пътува из остров Сардиния и Федерална република Германия. През 1981 година е началник на спелеологична експедиция в Куба, пътува в Непал и Ладак. В 1982 година посещава Куба, Мексико, Южна Корея и Гърция. Ръководител е на българска експедиция в Мозамбик, Зимбабве, Замбия и Танзания през 1983 година Прави и изследвания в Гърция. През 1984 година е теоретичен началник на експедиция в Непал, Бирма, Тайланд, Индия и Шри Ланка. Участва в IX международен конгрес по спелеология в Испания през 1985 година Прави изследвания в Афганистан. През 1987 година е командирован в Китай и КНДР, прави проучвания на гръцки острови и взе участие в експедицията „ Ама Даблам “ в Непал.
От 1993 до 2005 година е шеф на Националния природонаучен музей при Българска академия на науките. Преподава зоогеография в Биологическия факултет на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ и акарология в Пловдивския университет „ Паисий Хилендарски “.
Д-р Петър Берон е изявен публичен активист в България и в международен мащаб.
От 1990 година е заместник-председател на Български туристически съюз.
От 1985 година е ръководител на Българската федерация по спелеология.
Участва в управлението на голям брой интернационалните организации.
Изследванията на ст.н.с. доктор Петър Берон са най-често ориентирани към пещерната фауна, фауната (предимно акари) на високите планини в света, към прилепите и техните ектопаразити, към историята на зоологията. П. Берон употребява съветски, британски и френски език. Автор е на огромен брой научни и публицистични писания.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ